Как е направена Истинската кукла и нейните древни историографски корени.

Дали Реалната кукла обективирано човешко същество или решение на самотата за мнозина?

Година преди смъртта си френският философ Рене Декарт е поканен от кралица Кристина на Швеция да стане неин учител. През 1649 г. той се качва на кораб за Стокхолм с млада жена на име Франсин, която твърди, че е негова дъщеря.

След като пътуването започна, никой повече не беше видял Франсин. Суеверните моряци станали толкова любопитни, че нахлули в каютата на Декарт, за да видят Франсин сами. В кабината видяха женска кукла в естествени размери. Тя беше от метал и кожа, но изглеждаше като истински човек. Тъй като куклата беше толкова истинска, те се уплашиха и я хвърлиха зад борда.

Поглед в историята на Истинската кукла на Фъргюсън

Антъни Фъргюсън написа странна история през 2010 г. Озаглавен „Поглед в историята на твърдите кукли“, разказва смразяващата, макар и измислена, история на Франсин. Френският философ, който експериментира със създаването на различни хуманоидни неживи същества, имал дъщеря на име Франсин, която починала на петгодишна възраст, девет години преди да започне пътуването си до Швеция.

Освен това никой наистина не знае какво е възнамерявал да направи Декарт с куклата, но моряците, които я хвърлиха зад борда, знаеха, че има поне една възможност. 17-ти век, голямата епоха на изследване на света, е време, когато презокеански кораби извършват много дълги и неизследвани пътувания и моряците започват да вземат някаква специална кукла със себе си в своите пътувания.

Прототипите на тези истински кукли се наричат ​​"морски дами". Приличат на човек и са изработени от плат, прикрепен към бамбуков прът. Куклите дори носеха дрехи, което ги прави по-достъпни за тези, които търсят нещо, с което да изживеят копнежа си.

През 1904 г. френски каталог описва тези кукли като „не се страхуват от изнудване, ревност, кавги или болест“. В каталога се казва още, че любовни кукли лесно достъпни и не биха устояли.

Моряци от Холандия направиха тези кукли от кожа с ратан и оставиха някои от тях по време на търговията си с Япония от 18 в. Японците ги наричаха „холандски съпруги“, термин за лошо изработените кукли.

Освен това тези художествени кукли имат по-стар и поетичен произход.

Според „Метаморфозите“ на Овидий, връзката на кипърския скулптор Пигмалион с Галатея е всичко друго, но не и платонична. Галатея обаче не беше истинска жена, а съвършена скулптура на жена, създадена от Пигмалион.

Историята е преведена от Ролф Хъмфрис през 1955 г. и скулпторът, обезумял от разочарованието си от човешките емоционални взаимоотношения, се заема да създаде своя спътник. В историята Пигмалион често гали Галатея и често се чуди дали тя е от плът и кръв или просто от слонова кост.

Венера, богинята на красотата, отговори на молитвите му и вдъхна живот на статуята. След това Пигмалион се върна на мястото, където лежеше Галатея, легна до нея и я целуна и докато правеше това, Галатея сякаш светеше.

Но не всеки има достъп до Божията помощ. Така че без тях технологията влиза в игра.

Натаниел, главният герой на приказката на Хофман „Пясъчните хора“, е млад, артистично талантлив ученик с меланхолични наклонности, чиято годеница Клара не го разбира и чийто баща е травмиран от насилствената смърт на партньора му. Той вярва, че убиецът на баща му е Пясъчният човек, митично създание, което хвърля пясък в очите на децата и след това им изкарва очите.

Докато не среща дъщерята на учителя си – Олимпия. Тя беше слаба, с добри пропорции и красиво облечена. Натаниел беше привлечен от Олимпия. Изглеждаше невидима, сякаш спеше с отворени очи, докато той не я целуна и тя вдигна ръка и каза: „Ах!“

Приятелят на Натаниел Зигмунд разбра привличането на слепите жени към него. Той описа всяко движение на Олимпия като контролирано от часовников механизъм, който изглежда като бездушна, обикновена машина. След това Натаниел видя как университетските преподаватели се бият заради нея. Натаниел ги идентифицира като Пясъчните хора, защото беше видял как Олимпия се разпада от ръцете им. Жената, която толкова обичаше, се оказа нежива кукла.

Тези две истории предполагат, че куклите са играли роля от първите дни. С течение на времето тези кукли се промениха от кукли от кожа и тръстика в кукли, които изглеждаха като истински хора секс кукла сега са подобрени от технологиите.
Днешните истински кукли са оборудвани с изкуствен интелект, за да могат да говорят и да реагират на докосване. Някои от високотехнологичните кукли дори имат сензори, които могат да се нагряват, за да симулират човешката температура.

Така че изглежда, че тези кукли винаги са били част от живота на хората и вероятно винаги ще бъдат.